Краят на Сирия: Разгръща се нова геополитическа карта
Алистър Крук, някогашен английски посланик за unz.com
Сирия попадна в бездната – демоните на Ал Кайда, ИДИЛ и най-непримиримите детайли на „ Мюсюлмански братя “ облитат небето. Царят безпорядък, мародерство, боязън и гневна пристрастеност за възмездие, от която кръвта кипи. Уличните изтезания са непрестанни.
Може би Хаят Тахрир аш Шам и неговият водач Ал Джолани (който следва турски инструкции) е считал да управлява нещата. Но Хаят Тахрир аш Шам е събирателно име, сходно на Ал Кайда, ИДИЛ и Ан Нусра и стоящите под него фракции към този момент изпаднаха в боричкания между тях. Сирийската „ страна “ се разпадна измежду нощ; полицията и армията се прибраха по домовете си, като оставиха складовете с оръжие отворени, с цел да бъдат оплячкосани от Шебаб. Вратите на пандизите бяха избити (или отворени). Сред пандизчиите, без подозрение, имаше и политически, само че мнозина не бяха такива. Някои от най-злите нарушители в този момент бродят по улиците.
Израелците единствено за няколко дни изцяло изкормиха отбранителната инфраструктура на страната с над 450 въздушни удара: ракетите за въздушна защита, сирийските военни хеликоптери и самолети, флотата и оръжейните арсенали – всичко бе унищожено в „ най-голямата интервенция в историята на Израел “.
Сирия към този момент не съществува като геополитическа единица. На изток кюрдските сили (с американска военна подкрепа) завземат петролните и земеделските запаси на някогашната страна. Силите и прокситата на Ердоган са ангажирани в опит напълно да смажат Кюрдския анклав (въпреки че сега Съединени американски щати посредничат за самобитно прекъсване на огъня). А на югозапад израелските танкове завзеха Голан и земята оттатък, достигайки на 20 км от Дамаск. През 2015 година списание „ The Economist “ написа: „ Черно злато под Голан: израелски геолози считат, че са разкрили петрол в доста комплицирана територия “.
Израелските и американските петролни босове взеха решение, че са разкрили рога на изобилието на допустимо най-неудобното място. И Сирия – огромната спънка пред енергийните упоритости на Запада – просто се изпари.
Стратегическият политически балансьор против Израел, който Сирия беше от 1948 година, изчезна. И по-раншното „ облекчение на напрежението “между сунитската сфера и Иран беше нарушено от грубата намеса на ребрандираните разкзлонения на ИДИЛ и от отоманския реваншизъм в съюз с Израел, при американско (и британско) ходатайство. Турците по този начин и в никакъв случай не се помириха с контракта от 1923 година, с който завърши Първата международна война и по силата на който те отстъпват на новата сирийска страна земите, които съставляват днешна северна Сирия.
За няколко дни Сирия беше разчленена, разпределена и балканизирана (в геополитическия диалект изразът „ балканизация “ значи фрагментиране на дадена територия на голям брой обособени и враждебни една към друга единици – б.пр.) Защо обаче Израел и Турция не престават да бомбардират? Бомбардирането стартира в мига, в който Башар ал Асад си потегли – тъй като Турция и Израел се тревожеха, че днешните завоеватели могат да се окажат краткотрайни и скоро самите те да бъдат заменени. Не е належащо да притежаваш нещо, с цел да го контролираш. Като най-влиятелни страни в района Израел и Турция ще пожелаят да упражняват надзор освен върху ресурсите, само че и върху най-важния кръстопът и проход в района, който беше Сирия.
Неизбежно обаче в някакъв миг „ Великият Израел “ и отоманският реваншизъм на Ердоган ще се сблъскат челно. По същия метод саудитско-египетско-емиратският фронт няма да приветства възкресяването нито на ребрандирания ИДИЛ, нито на въодушевените от Турция и отоманизирани „ Мюсюлмански братя “. Последните съставляват непосредствена опасност за Йордания, която в този момент граничи с новото революционно образувание.
Подобни съображения могат да тласнат страните от Залива по-близо до Иран. а Катар, в качеството си на снабдител на оръжия и средства за картела Хаят Тахрир аш Шам, може още веднъж да бъде остракизиран от останалите водачи от Залива.
Новата геополитическа карта слага голям брой директни въпроси по отношение на Иран, Русия, Китай и БРИКС. Русия играеше комплицирана ръка в Близкия Изток – от една страна, водеше ескалираща отбранителна война против силите на НАТО и управляваше основни енергийни ползи, а въпреки това се опитваше да смекчи дейностите на съпротивата по отношение на Израел, с цел да резервира връзките си със Съединени американски щати от цялостно утежняване. Москва се надява – без особена меродавност – че в някакъв предстоящ миг може да стартира разговор с новоизбрания американски президент.
Москва евентуално ще направи умозаключение, че „ споразуменията “ за преустановяване на огъня, като подписаното в Астана за удържане на джихадистите в рамките на самостоятелната зона на ИДИЛ в Сирия, не си костват даже хартията, на която са написани. Турция, която беше поръчител на съглашението от Астана, намушка Москва в гърба. Вероятно това ще накара съветското управление да бъде по-твърдо настроено по отношение на Украйна и всевъзможни западни приказки за преустановяване на огъня.
Върховният лидер на Иран сподели на 11 декември: „ Не би трябвало да има подозрение, че това, което стана в Сирия, е било проведено в командните щабове на Съединените щати и Израел. Имаме доказателства за това. Една от прилежащите на Сирия страни също изигра роля, само че главните стратези са Съединени американски щати и Ционисткият режим. “ В този подтекст аятолах Хаменей опроверга спекулациите за намаляване на волята за опозиция.
Прокси успеха на Турция в Сирия обаче може да се окаже Пирова. Външният министър на Ердоган Хакан Фидан излъга Русия, страните от Залива и Иран по отношение на естеството на подготвяните в Сирия дейности. Но казусът в този момент е на Ердоган. Тези, които са били излъгани от него, в един миг ще вземат своя реванш.
Иран наподобява ще се върне към предходното си положение на събиране на разнородните влакна на районната опозиция, с цел да се бори против превъплъщенията на Ал Кайда. Той няма да обърне тил на Китай, нито на плана БРИКС. Ирак, припомняйки си зверствата на ИДИЛ от времето на гражданската си война, ще се присъедни към Иран, както ще направи и Йемен. Иран ще бъде наясно, че оставащите елементи от някогашната сирийска войска могат в даден миг да влязат в битката против картела Хаят Тахрир аш Шам. Махер ал Асад отиде в заточение в Ирак дружно с цялата си въоръжена дивизия в нощта на заминаването на Башар ал Асад.
Китай няма да е удовлетворен от събитията в Сирия. Уйгурите изиграха видна роля в сирийските протести (смята се, че в ИДИЛ има почти 30 хиляди уйгури, подготвени от Турция, която счита уйгурите за автентичен съставен елемент на тюркската нация). Китай също по този начин евентуално ще види събарянето на Сирия като усилване на евентуалните западни закани за неговите лични линии на енергийна сигурност, които минават през Иран, Саудитска Арабрия и Ирак.
И най-после, западните ползи се борят за близкоизточните запаси от епохи и таман това в последна сметка стои зад днешната война.
За или срещу войната е той, питат хората за Тръмп, откакто той към този момент даде знак, че енергийната доминация ще бъде основна тактика за неговата администрация.
Е, западните страни са затънали в дългове; пространството им за фискални маневри се свива бързо, а притежателите на облигации стартират да се бунтуват. Започва конкуренция за намиране на ново поръчителство на фиатните валути. По-рано това беше златото, а от 1970те години – петролът, само че петродоларът се провали. На англо-американците доста би им харесало още веднъж да разполагат с петрола на Иран, както до 70те години на предишния век, с цел да изградят и обезпечат нова парична система, обвързана с действителната стойност, която стоките имат.
Само че Тръмп споделя, че желае да „ приключи войните “, а не да ги стартира. Прави ли преначертаването на геополитическата карта някаква световна антанта сред изтока и запада евентуална в някаква степен?
Но евентуално е твръде рано да се каже дали всички приказки за вероятни „ покупко-продажби “ на Тръмп с Иран и Русия ще станат или ще бъдат вероятни. Изглежда Тръмп би трябвало първо да подсигури вътрешната си „ договорка “, преди да разбере дали има опция за външнополитически покупко-продажби.
Може би Управляващите структури (по-конкретно „ Никога Тръмп “ детайла в Сената) ще разрешат на Тръмп забележителна независимост на деяние за основните номинации за вътрешните департаменти и организации, които ръководят американските политически и стопански работи (и които са главната грижа на Тръмп), както и ще разрешат известна независимост по отношение на, да ги назовем, „ военните “ служби, които се бяха прицелили в Тръмп през последните години, като ФБР и Министерство на правораздаването.
Предполагаемата „ договорка “ наподобява планува неговите номинации въпреки всичко да минават през утвърждението на Сената и като цяло да бъдат „ на страната “ на междуведомствената външна политика (особено във връзка с Израел).
Тврди се обаче, че междуведомствените величия упорстват да имат несъгласие върху кандидатури, засягащи най-дълбоките структури на външната политика. И таман тук се крие същината на нещата.
Израелците като цяло честват „ успехите “ си. Ще обземе ли тази еуфория и бизнес елитите? „ Хизбула “ е озаптена, Сирия е демилитаризирана, а Иран не е на израелската граница. Заплахата за Израел през днешния ден е от качествено по-нисък порядък. Това задоволително ли е единствено по себе си за намаляване на напрежението или за появяването на някакво по-широко съгласие? Много ще зависи от политическите условия към самия Нетаняху. Ако министър председателят излезе относително незасегнат от наказателното дело против него, ще бъде ли нужно да направи високия „ залог “ за военни дейности против Иран, в случай че геополитическата карта се промени толкоз ненадейно?
Инфо: unz.com
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
